Съединените американски щати подписват договора на Римската конвенция, но не го ратифицират. По-късно, през 2002 г., Вашингтон се оттегля напълно от подписания договор, и заявява че не планира да го ратифицира. Отвъд океана е приет и закон, според който интернационалният съд и други подобни не се признават.

 Законът дава правото на президента да използва всички възможни средства, включително и военна инвазия спрямо лична преценка, с цел връщане на задържани от съда държавни лица. Този закон важи не само за американци, но и за държавни личности от други техни съюзници - например НАТО, Япония, Южна Корея, Австралия, и други. Поради факта че дава право на президента да извършва военна инвазия, неформално законът е познат като "Закон за инвазия на Хага".

 Израел гласува против статута на МНС и не ратифицира договора.

 Русия е другата държава, която не признава юрисдикцията на Съда в Хага. 

 Китайската народна република се противопоставя на съда с аргументите, че това е против суверенитета на националните държави и че по този начин се съди съдебната система на една нация.

 През 2008 г. Судан се оттегля от Международния наказателен съд. 

 Към края на януари тази година МНС има издадени 38 заповеди за задържане като 21 са изпълнени, а 6 са оттеглени след смъртта на заподозрените. Към март 2023 г. МНС се състои от 123 държави членки.

 Владимир Путин е едва третият действащ президент, който става обект на заповед за арест на МНС, след Омар ал Башир на Судан и Муамар Кадафи на Либия. Издадените заповеди задължават 123-те държави членки на съда да задържат руския президент и да го предадат в Хага за съдебен процес при евентуално влизане на тяхна територия.