Контролиран вот е правилният термин, който трябва да ползваме, тъй като той включва в себе си купения, корпоративен и всякакви други форми на нечестен вот. По груби сметки, целият купен вот в страната не може да е повече от 60 000 до 80 000 души. Контролираният вот обаче спокойно може да достигне 300 000 души.
Това заяви политологът Димитър Ганев в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов, коментирайки политическата ситуация в страната при миналите и бъдещи избори:
„Представете си малка до средна община. Тя е най-големият работодател, който предоставя сигурност на позицията и високи заплати. По-големият местен бизнес получава свеж финансов ресурс чрез обществените поръчки. Не са тайни симбиозите между местните бизнеси и кметовете. Това създава огромна клиентела от хора, живеещи на територията на общината", казва политологът.
Кметовете, разбира се, имат ползи от работата с една или друга партия в парламента. Най-малкото защото на бюрото на всеки един от тях има купчина папки с проекти, които общината никога няма да разполага със собствени пари да реализира. Те могат да минат единствено през финансиране от централния бюджет. В случая пристига играч Х от дадена партия при кмета. Той поглежда проектите и обещава, че ще се погрижи да бъдат подкрепени даден брой. В замяна кметът обещава определено количество гласове, които може да събере чрез влиянието си в общината и местните големи бизнеси – и така се стига до сделка, обясни той.
"Това обаче не е купен вот, защото тези хора де факто гласуват за кмета си, но не получават директно пари за това. Обаче взимат косвено, тъй като или ти, или жена ти, или децата ти са назначени от този кмет в общината. Или защото фирмата ти получава обществени поръчки за пътища или други дейности. Искам да подчертая, че това не е български феномен. Същото се случва навсякъде по Балканите, но също така и в Унгария, Италия и прочие. Там обаче има повече хора и избирателна активност" смята Ганев.
"Контролираният вот е мотивиран да гласува и винаги ще го прави. Въпросът е какво правят останалите българи? Ако утре гласуват 4,2 милиона души, колкото беше последният рекорд 2009 г. – от тях 300 000 са контролиран вот, това прави под 10%. При 2,5 милиона гласували, колкото са на последните избори, тези 300 000 са над 10%“, допълва той.
Димитър Ганев засегна и темата за мъртвите души в избирателните списъци, които са проблем, но реално не чак толкова голям, колкото се спекулира. По последни данни, "пълнолетните граждани, живеещи на територията на Република България, са 5,5 милиона души. Последният избирателен списък включваше около 6,5 милиона. Голямата разлика идва не от мъртвите души, а от емигранти, които живеят отдавна в чужбина и няма да се върнат тук", обяснява той.