Споделете
Антични рудници за добив на злато разкриха на Шарлан баир край Созопол

Антични рудници за добив на злато разкриха край Созопол, информират от фейсбук страницата Archeologia Bulgarica. Откритието е направено от интердисциплинарен екип под ръководството на археолога проф. д-р Иван Христов (НИМ).

"След анализа на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака вече е сигурно – откритите рудници (рупи) и малката скална галерия, изсечена в скалите на Шарлан баир, са резултат от дейност за добив на злато преди много векове.

По време на обходите на Шарлан баир са разкрити и основите на сграда от елинистическата епоха; намерени са още останки от дълга над 400 м оградна стена на източния склон, южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон, три каменни могили. „Очевидно в района е съществувал важен комплекс. Ако успеем да докажем, че конкретно елинистическата постройка на върха е била свързана по някакъв начин с рудника там, ще имаме сигурни репери за специфична рударска дейност през III в. пр. Хр.“, коментира проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този етап той и другите специалисти от проучването – геологът гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Кл. Охридски“) и инж. Тотьо Ангелов („Картпроект“), консултантите доц. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) – допускат рудни разработки преди и след тази дата.

Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан баир, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На различни места около тях са заснети отвали от рудни късове. В скалите и в отделни блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с метални инструменти човешка ръка.

Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „Евротест-контрол“ ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ, така че не може да има никакво съмнения в заключенията на специалистите, дори на този ранен етап.

Интересен детайл е, че някога братя Шкорпил са обозначили Шарлан баир с името „Дракуса кале“. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „дракус“ е производна на „караконджул“ (демонично същество от фолклора). Това вероятно има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан баир имало дълбоки пещери със скрито „голямо имане“, но тези, които дръзнели да го потърсят, намирали само бърза смърт заради злите демони, „пазачи“ на съкровището.

Споделете

ВРЪЗКА С НАС

С нас можете да се свържете на телефон: 089 446 6321 или чрез формата за контакст в сайта.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ

Можете да ни намерите и да харесате страницата ни във Фейсбук.

Top