Концепцията. Какво ще има на остров "Св.св. Кирик и Юлита" в Созопол
- Вторник, Ное 22 2022
- ОБЩИНИ
Концепцията за опазване и устойчиво развитие на острав "Св.св. Кирик и Юлита" е одобрена от Министерството на културата през 2011 г. и почти 10 години събира прах в културното ведомство.Созополчани имат право да знаят какво предвижда тя и какво предлага да бъде реализирано на емблематичния за Черноморието остров.
Главната цел на Концепцията е да бъдат предложени насоки за опазване и социализация на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” като недвижима културна ценност и за превръщането му във водеща дестинация за европейски културен туризъм.
Изпълнението на тази цел би създало цялостна стратегия за бъдещата съдба на остров „Св. Св. Кирик и Юлита, като основа за единна културна и устройствена политика в неговото опазване и развитие.
Предложената устройствена стратегия включва развитието на десет основни устройствени компоненти на територията на острова СХЕМИ 13, 14]:
1. Приемна част, която включва: единен вход с продажба на билети за всички намиращи се на острова музейни обекти, в сградата на автентичния пропусквателен пункт; преходната зона на провлака; приемна зона с посетителски център в адаптираната автентична каменна сграда на бившата магазия за лодки, с функции за гардероб, продажба на сувенири, кафе, книжарница и др.
2. Музей на Черноморската култура – централен обект на музейната инфраструктура, разположен в сградата на бившето Рибарско училище, на най-високата кота на острова, в центъра на археологическата зона – организиран по предложения модел.
3. Център за подводна археология и Аквариум, с предложените съдържание и структура, разположени в непосредствена близост до акваторията, към Созополския залив. За целта се предлага използването на част от съществуващите сгради на музея, работилници и магазии за лодки към кея, мотивирано допълнени с нови обеми. Предлага се линеарна структура на Центъра, която ще се развива паралелно на кея и ще създаде спокоен силует от към залива. В съответствие с принципите на организиране на музейните пространства, предлага се също част от експозицията на Центъра да се разтвори към околния контекст в три посоки:
a. На кея, към прилежащата акватория, се предвижда пристан за изследователски кораб-лаборатория на Центъра, предназначен и за организирани посещения на подводни обекти;
b. По цялото протежение на сегашния кей – от Центъра до входната зона, се предлага експониране на открито на колекция от котви. Съществуващите съхранени знаци на пристанищните съоръжения биха създали подходящ контекст за експозицията;
c. В автентичната сграда на работилницата се предлага разполагането на работилница за лодки, с открита част към нея, където посетителите ще се запознават с традициите на този изчезващ занаят.
4. Конгресен, научно-изследователски център, библиотека и офиси на обединената администрация на музейната инфраструктура, който се разполага в обновения и адаптиран комплекс на бившия Щаб, чиито вътрешен двор става достъпен от четирите страни.
5. Образователен център – Летен черноморски университет се разполага в адаптираната съществуваща сграда на север от Музея на Черноморската култура. Това би дало възможност двете сгради да бъдат разглеждани като единен културно-образователен ансамбъл, с вътрешен двор, отворен към широката публика.
6. Археологически зони, които обхващат преобладаващата част от територията на острова, като проникват в цялата музейна инфраструктура. Създава се възможност за спокойно и хармонично експониране на археологическите ценности като цялостен Археологически парк, интегриран в островния ландшафт и свързан със закритите археологически пространства. Сградата на бившия медицински център на юг от комплекса на бившия щаб е предназначена за археологическа база, където посетителят ще се запознае с методите и технологията на археологическата дейност, със специален отдел за Експериментална археология за деца.
7. Историческа зона – свидетелство за най-новата история на острова, която обхваща автентичните подземни складове за торпедни установки, работилница, релсов път, караулка, магазия за лодки, разположени в близост до приемния център. От зоната съществува пряка връзка по съществуващата стълба, изсечена в скалата – към Музея на Черноморската култура. Останалите исторически знаци на най-новата история на острова ще останат на своите автентични места (метални пристанищни кули и съоръжения, възпоменателни чешми надписи, фрески и др.), съхраняващи част от духа на времето.
8. Многофункционална атракционна зона на открито е предвидена в зоната на югозапад от Центъра за подводна археология. Тя ще включва пространства за живи културни прояви на открито – включително за празниците Аполония, експозиции, ресторант за морска археология с експонирани на място технологии за сушене на риба. Ще бъде осигурен достъп до зоната по море, като за целта е предвиден пасажерски кей. Възможно е да бъде осигурен достъп и от въздуха, чрез хеликоптерна площадка върху свободната територия в зоната, стига това да не противоречи на други изисквания. Елемент от атракционната зона на острова е и съществуващото лятно кино, интегрирано над скалите на северния бряг, където ще могат да се представят филми от културната програма на острова.
9. Съхраненият ландшафт по живописния скален северен бряг, с поглед към остров „Св. Иван” ще допълва атракционните възможности на острова с места за спокойно съзерцание на морето, скалите, остров „Св. Иван” и хоризонта. Растителността, включително ценните дървесни видове ще бъдат дозирано интегрирани в археологическите зони, с конкретни решения в зависимост от резултатите от археологическите проучвания.
10. Комуникационната мрежа на острова е подчинена на изискването за неговото оптимално функциониране. Моторната комуникация е съобразена с нуждата от осигуряване на моторен достъп до терена на Гранична полиция. Концепцията отхвърля комуникационното решение, предложено от ПУП за моторна улица, прокарана по протежение на кея, на 2 м. от неговия ръб. Мотивите са, че улица на това място би компрометирала връзката на музейната инфраструктура с морето и с атрактивната кейова стена, както и че би затруднила подходът към терена на Гранична полиция (една от забележките на МВР по ПУП). Затова се предлага моторната комуникация да премине по сегашната главна централна алея, по надлъжната ос на острова, от която може лесно да бъде осигурено захранване на музейната инфраструктура на север и на юг, както и да се осъществи удобен достъп с вход по надлъжната ос на терена на Гранична полиция. Концепцията не предлага организирането на голям буферен паркинг в очертанията на острова с мотив, че той би нарушил сценария за възприемане на посочената система от открити и закрити експозиционни пространства и че би отнел ценна територия, необходима за представяне на неговите археологически ценности и природен ландшафт. Предвидени са малки локални паркинги за захранване на отделните функционални комплекси и за ползване от лица с увреждания (в началото на приемната зона, до сградата на Музея и към Центъра за подводна археология и кея).
Мрежата от пешеходни алеи в голяма степен използва съществуващите алейни трасета, като ги допълва с експозиционни пътеки, проникващи в археологическите зони. Предвиден е пешеходен достъп по цялото протежение на южния вълнолом – до кулата и фара. В тази зона на острова не са предвидени нови съоръжения, за да бъде осигурен спокоен и необезпокояван контакт на посетителя с морето и автентичната среда.
Специално внимание е отделено за осигуряване на достъп до обектите на лица в неравностойно положение. Например достъпът им до Музея на Черноморската култура, разположен на най-високата точка на острова, може да се осъществи чрез моторната комуникация – до паркинга при Музея, от където е възможно тяхното придвижване: или по предвидените експозиционни пътеки по периферията на сградата, или директно към сградата на Музея през съществуващия вход с предвиден асансьор при западното и крило.
Концепцията мотивирано предлага изграждането само на два нови обема на територията на острова - тези на аквариума и на ресторанта. Техните параметри ще бъдат ясно регламентирани чрез съответните предписания, включени в режима на защита. Предвижда се посочените два нови обема да не надвишават височината на съществуващите сгради по протежение на кея, за да бъде осигурен спокоен хоризонтален силует към залива.
Концепцията предлага ясно регламентиране на функционалното и пространствено взаимодействие между двете части на острова, подчинени съответно на управлението на МК и на МВР. Доколкото частта на МВР принадлежи към защитения ареал на острова, трябва да бъде прецизиран режима за нейното застрояване, което не бива да нарушава мащаба и силуета на съществуващата среда. След внимателно проучване на нуждите на Гранична полиция и на нейното пристанище, бе преценено, че при предложеното в Концепцията комуникационно решение е възможно предоставянето на допълнителен терен по протежение на разрешените от МК 66 линейни метра, с дълбочина на лентите съответно: 11 м по източния кей и 8 м по южния, според изискванията на ГДГП. Концепцията не приема предоставянето на допълнителна площ (отхвърлено и от МК) извън тези параметри. По този начин теренът ще включи функционално необходимите площи в Граничното пристанище за обработване на общо три акустирали кораба по кея. Изискванията на МВР налагат ограждането на целия терен с ограда с височина 2.5 м с видео наблюдение и осветление. Концепцията предлага оградата да бъде прозирна, за да не блокира погледът на посетителите към залива.
При това решение, за нуждите на предвидената атракционна зона на открито остава достатъчно площ, включително за акостиране на туристически кораб и за открита тераса пред ресторанта за морска кулинария. В определено време, когато моторната комуникация към граничното пристанище не се използва, нейната площ ще се интегрира към общата площ на атракционната зона.
Може да се препоръча, прилежащата материална база за музейната инфраструктура на острова да бъде гъвкаво използвана, за да може да включи нови постоянни или временни функции, например - да бъде частично използвана за нуждите на Празниците на изкуствата „Аполония”.
Накрая, Концепцията предлага да бъде изработен специален проект за художественото осветление на острова.
Концепцията за опазване и устойчиво развитие на острав "Св.св. Кирик и Юлита" е разработена от авторски колектив в състав: проф. арх. Тодор Кръстев, д. а. н. – ръководител, доц. д-р Кръстина Панайотова, н. с. Христина Ангелова, арх. Галя Стоянова, арх. Галина Пировска, арх. Таня Митакева, арх. Ленко Григоров, ланд. арх. Даниела Гинчева и арх. Маргарита Чалкаджиева.
Консултанти са арх. Мария Томова и тогавашния директор на НИНКН доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова.
