КАТЕГОРИИ

ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:>>>

Учат децата ни, че природата няма нужда от хората

Интервю с Боян Рашев, провокирано от един негов пост във Фейсбук, който осъжда екологичното образование у нас и дори го определя като "промиване на мозъци". Възмутен преди години от твърдение в учебник на дъщеря му, че "въглеродният диоксид е основният замърсител на въздуха", той защитава тезата, че то е научно необосновано и всъщност цели да създаде жизнено необходимия на политиците образ на ултимативното зло, срещу което да се борят на всяка цена.
А на Боян Рашев може да се има доверие именно в тази област, защото той е един от водещите експерти по управление на околната среда в България. Управляващ партньор е в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалните му интереси са в сферата на устойчивото развитие, управлението на околната среда, остойностяването на екосистемни услуги, качеството на въздуха и управлението на природните ресурси. 

Да започнем от скорошната реч на Урсула фон дер Лайен. Наричате я "бюрократичната кралица на ЕС" и осъждате решението ѝ да имплементира "зелената сделка" в условия на криза. Защо това Ви се струва недопустимо?
Боян Рашев: Чистата околна среда и природозащитата са луксозни стоки. Нулевите въглеродни емисии са върха на лукса – нещо, което е толкова скъпо, че все още никой не го притежава. Нещо като космическите полети за туристи. Хората си "купуват" лукс, когато всичките им базови проблеми са решени. А Европейският Съюз днес е в криза, каквато историята не помни. Става въпрос не просто за малко обедняване сред най-богатите на Запад, а за това дали Съюзът ще продължи да съществува. Точно затова всякакви сделки, които се целят в нещо различно от засилване на самия ЕС и икономиката му, са лудост.

Европа обеща милиарди за "зелено възстановяване". Откъде ще дойде финансирането? И това ли трябва да е един от приоритетите ни точно сега?
Боян Рашев: Европа обещава да раздава милиарди, които не притежава. Планира се вземането на огромни заеми от финансовите пазари (тоест от най-богатите хора и банки в света, включително държави като Китай!!!), които ще бъдат връщани чрез въвеждането на първите общоевропейски данъци – данък върху нерециклираните отпадъци от пластмаси, въглеродни мита и разширяване на Европейската схема за търговия с емисии СО2 и дигитален данък. Откъде мислите ще ги вземе тези пари Европейската комисия? От моя и вашия джоб, разбира се – защото всички засегнати компании ще прехвърлят тежестта им върху потребителя. И така, вместо ние да се оправяме през кризата, решавайки сами за себе си какво ни е важно, бюрократите ще вземат парите и ще ги насочат към "правилните" джобове. Звучи ли ви познато?

Като споменахте Китай, Европейският съюз се готви да окаже натиск именно върху Китай за постигане на климатичен неутралитет до 2060 г. Какво всъщност значи "климатичен неутралитет" и как точно Европа ще успее да наложи наказателни мита на Китай?
Боян Рашев: "Климатичен неутралитет", както го разбират политиците, значи една икономика да функционира с толкова малко емисии на СО2, колкото природата (горите, земеделието, водите) на нейната територия е в състояние да погълне. Това практически значи потреблението на изкопаеми горива – нефт, газ, въглища – да намалее с над 90%. Това е абсолютно невъзможно, без да е съпроводено с масово обедняване – връщане към Средновековието. Причината е, че изкопаемите горива осигуряват около 85% от необходимата ни енергия на световно ниво – в Европа малко по-малко, в Китай малко повече. С наличните ВЕИ технологии и системи за съхранение на енергия изкопаемите горива не могат да бъдат заменени в обозримо бъдеще.
Средният китаец все още е доста по-беден и потребява по-малко енергия от средния гражданин на ЕС, а Европа си мисли, че ще им ограничи потреблението. С какви механизми точно? Ще изпратим самолетоносачите и бойната авиация в Тихия океан ли?
ЕС разчита на „славата“ си на най-големия пазар в света, за който всички се избиват да произвеждат и продават. Да, ама това вече не е така. Европа рязко обедня, а Китай отдавна вече има огромен вътрешен пазар и е в центъра на Азиатско-Тихоокеанския регион (все пак е с 4.5 милиарда души население), където има едновременно бърз ръст на населението и богатството. Китай няма нужда от Европа и не виждам как ние ще ги плашим.
Те, разбира се, могат да обещаят, каквото си пожелаят. Но после няма как да им се търси сметка, ако не го изпълнят. А Китай няма как да започне да намалява емисиите си в следващото десетилетие, камо ли да става климатично неутрален.

Доколко възобновяемите енергийни източници покриват енергийните нужди на страните - членки на ЕС и кога това ще е възможно и в България?
Боян Рашев: Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) покриват около 20% от енергийните нужди на страните членки и България е горе-долу на същото ниво в това отношение. Това е така, защото огромната част от ВЕИ всъщност представляват изгарянето на дърва и друга биомаса, включително и в някои домакинства през зимата и големите стари хидроенергийни централи. Правите ли връзка с пушека, който бавно ни убива всяка зима?
Медии, активисти и политици непрекъснато говорят за слънчевите и вятърни централи, но те все още имат малък дял, и то само в производството на ток. А последното представлява около 22% от крайното потребление на енергия в ЕС – всичко останало са изкопаеми горива (и дървесина) за отопление, транспорт, индустрия.
Проблемът е, че колкото повече слънчеви и вятърни централи се вкарват в електроенергийната система, толкова по-нестабилна става тя и съответно токът поскъпва. Скъп ток няма как да замести евтините газ и нефт в техните приложения и делът на електричеството си стои на 22%. Дори цялото да стане "зелено", то изкопаемите горива пак ще останат на власт, защото ще дават останалите 78%.

Казвате, че процесът по промиване на мозъци, благозвучно наречен "екологично образование", е стигнал невероятни размери. Какво имате предвид – постоянното вменяване на вина, че ние хората сме унищожители на природата ли? И така ли е?
Боян Рашев: Да, имам предвид, че децата са непрекъснато бомбардирани с послания за унищожаването на природата от човека. Почти към всеки урок ще намерим обяснение как някаква човешка дейност вреди на природата и трябва да бъде ограничавана, ръстът на населението е в основата на проблема, а посланието е от сорта „Природата няма нужда от хората!“
Първо, трябва да сме наясно, че човек не опазва природата просто заради самата нея, а за да могат все повече хора да живеят по-добре. В този смисъл, околната среда днес е в много по-добро състояние, отколкото преди век. Второ, вменяването на вина и отчаянието не водят до решения – желанието за по-добър живот в комбинация със знанията и уменията водят.

Какво всъщност трябва да е модерното екологично образование?
Боян Рашев: Цялата философия на екологичното образование трябва да се промени. От вменяващо вина за съсипването на планетата и търсещо светлото бъдеще в пещерите от тъмното минало, то трябва да се превърне в рационално описание и обяснение на исторически и настоящи проблеми, решения, постижения и възможни стъпки напред. Екологичното образование трябва систематично да разбива мита за "благородния дивак", който живеел в хармония с природата" и точно затова средната продължителност на живота му не надхвърлял 30 г. То трябва да създава навици, които са важни за живота в човешкото общество, като това да си изхвърляме боклука на определените за целта места. То трябва да учи, че за да живеят милиони хора добре в един град, има нужда от правила, които се отнасят за всички и не е зле да ги спазваме. То трябва да учи на уважение към живота на всяко същество, но и да приема факта, че милиони животни се отглеждат с единствената цел да служат за храна.

Възможно ли е то да бъде приложено в българските училища?
Боян Рашев: Разбира се. Просто трябва екологичното образование да се деидеологизира и да бъде поставено на рационална основа, тоест да стъпи преди всичко на математика, физика, химия биология и икономика, отколкото на утопии и страхуване.

Има ли бъдеще за науката екология у нас? И трябва ли да бъде част от училищната програма?
Боян Рашев: Науката екология се изучава в училище като част от биологичното образование. Няма нужда нищо да се променя там. Трябва обаче към нея да се добавят обяснения на процесите в обществото, които са реално икономика или социология. Тези процеси показват защо и как се случват определени отрицателни въздействия върху околната среда и как те могат реалистично да бъдат избегнати.

Кои са вашите лични "зелени герои"? Има ли сред тях българи?
Боян Рашев: „Зелените герои“ за мен са хората, които ежедневно си вършат работата, която ни осигурява енергията и ресурсите, нужни да непрекъснато подобряване на стандарта ни на живот. А опазването на околната среда е само малка част от това подобряване. Зелените герои са тези, които усъвършенстват технологиите и процесите така, че с по-малко ресурси и енергия да получава повече продукти и услуги. Всеки от нас е „зелен герой“, ако си върши добре работата и спазва елементарни правила за поведение спрямо околната среда.

momichetata.com

Top