Морето: Любов, от която боли

Държа в ръцете си книга с картина на Яни Хрисопулос на корицата. Непоискани дълбини. Доверявам се на созополския художник и отварям с любопитство първата страница.

Поглъщам на един дъх първите стихотворения и спирам. Не за да осмисля стиховете, а да задържа емоцията и чувствата, които ме връхлитат след всеки стих. Продължавам, но вече по-бавно и по-внимателно, защото авторът не ми оставя избор- или се гмуркам в дълбините, или се понасям на крилете на надеждата и любовта. От красотата на всеки стих ме заболява. Завладява ме необяснима тъга по морето и онази свобода, която ни прави самотни, но искрени и истински.

Почти 40 са стихотворенията на младия поет Динко Динков, публикувани в стихосбирката му „Непоискани дълбини“. Това е най- новата книга на талантливия поет, която ще срещне публиката за първи път на 20 ноември,понеделник  от 18:00 в Дома на писателя, ул. "Вола" 1. Бургаската публика ще има възможността не само да усети невероятния талант на Динко Динков, но и да се наслади на неговите стихотворения, които със сигурност ще ги развълнуват.

Сред заглавия на стихотворения като „Самотно плаване“, „Пътуване на юг“, „Смъртта на лодката“, „Красивата жена“ ,„Наводнение“ и „Отнемане“ всеки читател ще открие морето. Като любов. Като смърт. Като самота, раздяла, красота и болка. Ще открие истинския Динко и ще повярва в силата и мъдростта на таланта.

Ще завърша така, както започнах. С картината на созополския художник Яни Хрисопулос върху корицата на най- новата стихосбирка на Динко Динков- сурова, истинска и запленяваща. Като стиховете, които ви очакват. 

Любимото ми:

Солени ръце

 

След гмуркане

по цели дни в морето

ръцете ми са ставали вълни-

 

изглеждало така осакатено

соленото ми тяло отстрани,

че никой не посмял да ме прегърне

 

и чудя се бездънно уморен

защо обичам, а умират другите

от страх, че със любов съм заразен.

 

 

текст: Петя Димитрова

Добавете коментар


Защитен код
Обнови